Организациите от Алианса за защита срещу домашното насилие, включително Фондация „Български център за джендър изследвания” се обявяват за незабавно подписване и ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т. нар. Истанбулска конвенция). След ясно изразеното ни искане за присъединяване на България към Истанбулската конвенция през ноември 2013 година, кампанията ни за предприемане на съответните действия от българското правителство бе обявена за постоянна.

Неразделна част от тази кампания е и искането ни проектът за нов Наказателен кодекс да бъде в съответствие с основните принципи и разпоредби на Конвенцията, за да не се налагат непрекъснати изменения на НК след неговото приемане. Конвенцията изисква ефективно преследване и наказване на всички актове на насилие, включително домашно насилие, срещу жените и момичетата.

Нашите основни искания са насочени към по-добра защита на жените и момичетата от насилие:

-Всички форми на домашно насилие, довели до телесна повреда, да се преследват от прокуратурата като престъпления от общ характер.

Да се отмени разпоредбата на чл. 131 от проекта, която разширява кръга телесни повреди, които се преследват по тъжба на пострадалия като престъпления от частен характер. Особено рискова е разпоредбата на ал. 1, т. 2 от този член, която предвижда средната телесна повреда, причинена на лице, с което деецът е в особено близки отношения, да се преследва по частен ред. Ако разпоредбата остане в този си вид, би се създала изключително голяма опасност тежки форми на домашно насилие да останат без адекватен наказателноправен отговор. Освен че подобно решение противоречи на редица международноправни инструменти, по които България е страна, то е и в пряко противоречие с Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която България предстои да подпише и ратифицира.

От създаването си през 1998 г. Фондация „Български център за джендър изследвания” настоява за отпадане на частния характер на телесната повреда между съпрузи и близки роднини. Това искане е подкрепено и от Алианса, от създаването му от 2009 година насам в многобройни мониторингови доклади и доклади до правителството и международните институции. Трябва да отбележим, че в чл. 55 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие се въвежда задължението “страните да гарантират, че разследването или наказателното преследване на престъпленията, установени в съответствие с членове 35 (физическо насилие), 36, 37, 38 и 39 от Конвенцията, не трябва да зависи изцяло от съобщаване или жалба от жертва, ако престъплението е извършено изцяло или частично на тяхна територия, и че производството може да продължи дори и ако жертвата оттегли своето заявление или жалба”.

И до момента средните телесни повреди между съпрузи и близки роднини са престъпления от частен характер. Съществува обективна необходимост от по-ефикасна защита на пострадалите от това престъпление, когато те са от кръга на посочените лица. Неприкосновеността на семейния и личен живот не може да е с приоритет пред правото на защита от насилие, особено ако насилието е и престъпление. Тези жертви на домашно насилие, в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления, са в много по-уязвимо положение и много по-застрашени от последващи посегателства с извършителя именно поради близостта си. За всички тях, провеждането на наказателното производство от частен характер е особено затруднено и ги поставя в неравностойно, по-неблагоприятно положение. По тази причина практически не се водят такива наказателни дела от частен характер, което потвърждава неефективността на нормативната уредба по този въпрос.

Отбелязваме, че отправените към българското правителство Препоръки на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените от юли 2012 година са за криминализиране на всички форми на насилие срещу жените, за преследване на домашното насилие като престъпление от общ характер и по-строгото му наказване. Комитетът ще следи за изпълнението на тези препоръки до юни 2014 година. В същия смисъл са и препоръките към България на Комитета на ООН по правата на човека от 2011 година.

Преклузивният 6-месечен срок за подаване на тъжбата в съда е твърде кратък и организирането на защитата е почти невъзможно. От една страна, спазването му е затруднено по обективни причини от здравословен характер. В допълнение, много често спазването на този срок е особено затруднено именно поради близостта на пострадалото лице с извършителя и възможността на последния постоянно да осуетява, препятства и пречи на събирането на доказателства и изобщо на всички действия по установяването и доказването на деянието пред съда. Не на последно място, често емоционалната, социалната или икономическата зависимост на пострадалото лице от извършителя е сериозно препятствие за образуването на наказателно дело от частен характер.

Процесуалните средства за принуда по делата от частен характер не са приложими и това води до безкрайно отлагане на делата и дори до изтичане на давностния срок.

След приемане на ЗЗДН огромното мнозинство от пострадалите от такива деяния се насочват към търсене на защита от домашно насилие по този граждански закон. Това обаче е само възможност за защита на пострадалото лице за в бъдеще, но не и за реализиране на наказателна отговорност на извърителя за вече извършеното деяние.

Двата процесуални способа съществуват паралелно и ефективността на защитата би била максимална именно ако се предостави възможността за преследване по общия ред на престъплението телесна повреда.

Причиняването на средна телесна повреда на лице от кръга на посочените в чл. 131 от проекта за НК при условията на домашно насилие е винаги утежняващо обстоятелство и за тези пострадали би следвало да е на разположение поне общият ред за преследване на престъплението.

-Предлагаме телесната повреда между лица в близки отношения да стане тежконаказуема телесна повреда по чл. 125 от проекта за НК, като след т. 3 на ал. 1 се добави нова точка 4 – «..... на друго лице от кръга на защитените лица по чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.»

-Поради зачестилите и изключително тежките случаи на убийства на лица от кръга на защитените лица по ЗЗДН, и особено на жени от техните партньори, предлагаме убийството на такова лице да бъде дефинирано изрично като тежконаказуемо убийство по чл. 110 от проекта за НК. Неприемането на това предложение би означавало насърчаване на ненаказуемостта на престъпниците и на третирането на тези тежки престъпления недопустимо като «битови убийства», «убийства от ревност». Изненадващо би било държавата да продължи да третира тези престъпления като по-леки от другите тежконаказуеми убийства.

От организациите от Алианса се съобщава за седем случая на убийства на жени от техните съпрузи през 2012 г., на фона на тревожното нарастване на броя на подобни убийства в страната.

Една от убитите е жена на 30 години, омъжена с две деца, момчета на 3г. и 5г. Въпреки че е била във фактическа раздяла със съпруга си, поради честите му прояви на агресия, физическо и психическо насилие, насилникът е продължавал да упражнява психически и физически тормоз над нея и децата, изразяващ се в следене, заплахи и скандали на обществени места, бой и душене. При последния им скандал дори е направил опит да я намушка с нож. Пострадалата неколкократно е подавала жалби в полицията, след което е била насочена за консултации към неправителствена организация, където е получила психологически и юридически консултации. В резултат пострадалата получава от Районния съд Заповед за незабавна съдебна защита с мерки за защита за нея и децата, но въпреки забраната да доближава нея и децата, насилникът е нахлул в жилището й и на рождения й ден я е убил с множество изстрели.

- Предлагаме в чл. 122, ал. 2 или чл. 123, ал. 2 от проекта за нов НК да се добави един често срещан и продължително прилаган акт на домашно насилие, представляващ престъпление с висок риск и опасност за живота: душенето, включително причиняващо загуба на съзнание, прекъсване и затруднение в дишането, затруднена реч.

- Предлагаме изричното инкриминиране на изнасилването в брака, така както изисква Истанбулската конвенция, както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Предлагаме дори изнасилването в брака да бъде наказвано по- тежко.

Член 36 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, озаглавен “Сексуално насилие, включително изнасилване”, посочва, че “Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки за криминализиране на ....... извършване на вагинално, анално или орално проникване от сексуално естество в тялото на друго лице без негово съгласие с телесна част или с предмет;”[2]

В този смисъл организациите се присъединяват към предложението на други НПО като Български хелзинкски комитет по чл. 164 НК, което беше подкрепено и в хода на обсъжданията при подготовката на проекта за НК, но не е отразено в последния вариант на Проекта, а именно: „1) Който извърши какъвто и да е акт на сексуално проникванечрез пенис, друга част на тялото или предмет във вагината, в ануса или в устата на лице, навършило 14 години, без негово съгласие, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.„

Когато пострадалото лице е съпруг/а или роднина по права или съребрена линия до четвърта степен включително на дееца, наказанието да бъде по-тежко. Опитът от работата на организациите от Алианса през последните две години показва, че в поне една трета от случаите на домашно насилие, наред с други форми на насилие е налице и сексуално насилие, включително многократни изнасилвания в брака.

- Проблемът със сексуалните посегателства срещу деца в България е изключително сериозен и не е намерил адекватно отражение в предвидените в проекта за НК наказателни състави и наказания. Считаме, че не е изведена ясно обществената опасност на блудствата и съвкупленията с малолетни и непълнолетни деца в семейството.

Практиката на организациите от Алианса сочи тенденция към увеличаване на случаите на посегателства срещу деца под формата на сексуално насилие и блудство. Наблюдават се и повече смесени форми на насилие, вкл. сексуална експлоатация, упражнявано от криминално проявени извършители, рецидивисти. Тези престъпления с толкова висока обществена опасност остават на практика ненаказани, а и проектът за нов НК не дава изрична и достатъчна защита. Нещо повече, продължителната сексуална злоупотреба и експлоатация на децата едва ли не се насърчава от чл. 218 от проекта за НК, който наказва леко съжителството с дете! В други европейски държави в такива случаи се стига дори до доживотен затвор за агресора.

-Предлагаме засилване на наказателната отговорност за неизпълнение на заповедта за защита от домашно насилие /чл. 367, ал. 2 от Проекта за НК - Осуетяване на изпълнение/, като изрично в наказателния състав се включи и неизпълнението на заповед за незабавна защита, в т.ч. и преченето и осуетяването по какъвто и да било начин на изпълнението на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие. Предлагаме и степенуване на наказанията при повторност и многократно нарушаване.

Заповедите за незабавна защита се постановяват с Определения на гражданските съдилища, които не подлежат на обжалване. Това създава противоречия в практиката на прокуратурата и наказателните съдилища при подадени жалби срещу нарушения на тези заповеди, породени от непълнотата в закона, който не ги посочва изрично в чл. 296, ал. 1 от действащия НК.

Преченето и осуетяването на изпълнението на заповедите за защита и заповедите за незабавна защита са други, често срещани форми на препятстване изпълнението на тези актове. Необходимо е изричното включване и на тези изпълнителни деяния в състава на престъплението, с което да се създадат още повече гаранции за прилагането на актовете по ЗЗДН, които гарантират защитата на пострадалите лица и реализират превенция на нови актове на домашно насилие.

Глобата не е ефективно наказание за гарантиране изпълнението на съдебните решения и особено на заповедите за защита и заповедите за незабавна защита по ЗЗДН. Възможността за налагане на това наказание не възпира извършителите, особено най-опасните от тях, и поставя в още по-голям риск и опасност пострадалите.

В Проекта за НК това престъпление е омаловажено, като е поставено по обществена опасност наравно с нарушение на забрана за посещение на спортно мероприятие в страната или в чужбина в срока на забрана, наложена по установен ред.Ето защо считаме, че отговорността за нарушение на заповед за защита по ЗЗДН следва решително да се засили в новия НК, за да се прекрати безнаказаността при тези престъпления.

Официалният превод на български език на Конвенцията е достъпен и на: http://www.coe.int/t/dghl/standardsetting/convention-violence/convention/Convention%20210%20Bulgarian.pdf