През 1931г. в малкото градче Челси, щата Масачузетс в местната полиция се получава сигнал за домашно насилие от съседи на проблемното семейство. Срещу бащата насилник не са повдигнати обвинения и той необезпокояван продължава да малтретира жена си пред очите на малолетния си син – Албърт. По-късно Албърт е подстрекаван от баща си да краде и на 12 годишна възраст бива арестуван за пръв път. След години Албърт заживява в Бостън, където скоро става „известен” като „Бостънския Удушвач”, чиито жертви стават жени на възраст между 19 и 85 години. „Славата” на Албърт споделят и много други като Гари Риджуей, който е психологически насилван пред семейството и връстниците си от собствената си майка и след години става познат като „Убиецът от Зелената река”, на когото са приписани 48 убийства на жени.

Албърт и Гари са малка част от имената от дълъг списък на деца, имали нещастието да отраснат в дисфункционални семейства и макар последиците да не са винаги крайни и стряскащи те неизбежно оставят своя отпечатък и то често далеч отвъд рамките на злополучното семейство. Техният живот и действия получават своето медийно отражение под формата на репортажи, статии, биографии, документални филми и др., но това едва ли може да се счита за информираност и осведоменост. В общественото съзнание тези събития не отиват по-далеч от простото разпознаване, че дадено събитие се е случило. Общността отчетливо разпознава насилието като проблем, но вникването в него и разбирането му остава в научните изследвания, чиито резултати не се радват на същата популярност.

Изглежда сякаш домашното насилие в България остава в същия този сензационен и комерсиален контекст, без да се хвърля действителна светлина върху проблема. Рядко се разглеждат в дълбочина причинно-следствените връзки около неговото възникване и последиците му в икономическо и социално отношение.
Мое лично убеждение е, че решението на проблемите винаги лежи в разпознаването, разграждането на съставни елементи и тяхното разбиране. Вярвам, че един по-задълбочен поглед върху насилието в обществото и в частност насилието, основано на пола носи своите ползи както в личностен, така и в професионален аспект. Работата в „Български Център за Джендър Изследвания” ми дава тази великолепна възможност да заемам позицията на наблюдател върху насилието и да получа достатъчна информираност и опит, за да приложа наученото за едно по-добро общество и личностно развитие.

Смятам, че единствено този процес може да доведе до разработването на информирани, конструктивни и адекватни програми за работа с извършители на насилие основано на пола. Само чрез такъв тип познание и превенция ще съумеем да преодолеем насилието като метод за справяне в ежедневието.