И. Стойчева Постигането на равнопоставеност между мъжете и жените е въпрос на активна политика от страна на държавата, която води и до промяна на обществените нагласи, казва Илиана Балабанова-Стойчева, Национален експерт за България към Обсерваторията срещу насилието над жените към Европейското женско лоби. „У нас такава политика няма, дори напротив, напоследък се издига в култ „мачизма".

„Ако някой иска да обиди опонента си му казва, че не се държи „по мъжки", заливат ни реклами, в които директно или индиректно ни втълпяват, че най-важното за жената е да е красива, защото така „повече няма нужда да работи" или пък съвсем откровено жената се отъждествява единствено като сексуален обект, който „върви" чудесно с алкохолна напитка или с луксозен автомобил", допълва тя.

Интервю на Цветана Георгиева,
Информационна агенция КРОСС

Как изглежда картината на равенството на половете в България през последните години?

На пръв поглед темата за равнопоставеността на жените и мъжете в България изглежда неактуална и мнозина смятат, че тя е постигната от десетилетия насам - жените имат право да гласуват, да бъдат избирани, да участват на пазара на труда. Вглеждайки се в статистиката обаче, смело мога да кажа, че за съжаление равнопоставеността не само не е факт, а и предприетите преди няколко години плахи стъпки в тази посока вече са отстъпили на една друга тенденция, която е по-скоро сериозно връщане към все по-консервативни и сякаш позабравени модели. Съществуват индикатори за отчитане на равнопоставеността в световен мащаб, които се използват от различни международни институции (ООН, ЕС, Съветът на Европа). Един тези индикатори например е социалната изолация или жените и бедността. През март 2011г. в доклада си Европейския парламент сочи, че жените в Европа са по-бедни от мъжете и тази тенденция се задълбочава, а България е посочена като една от седемте държави с най-големи различия между жените и мъжете при заплащане на еднакъв труд. В следствие на съществуващата разлика от 13.6% в заплащането на двата пола е налице и разлика в размера на пенсиите на мъжете и жените. И така, не само в трудоспособна възраст жените са поставени в по-неизгодна позиция от мъжете, а и след излизането им в пенсия. Възрастните жени стават най-уязвимата група, изложена на риск от бедност. Заради гледането на децата или на възрастни роднини, жените често са принудени да вземат неплатен отпуск. В резултат издигането им в кариерата е почти невъзможно, особено като се добавят и обществените предразсъдъци по отношение на мястото на жената. А те очевидно съществуват, след като въпреки, че в България с университетска диплома са 61,4 % от жените и 38,7 на сто от мъжете, то едва 11% на сто от началническите постове в бизнеса се заемат от жени, а 89% - от мъже.
В период на криза неравнопоставеността и феминизирането на бедността се засилва. Посоченият доклад на ЕП предупреждава, че повечето европейски правителства насърчават антикризисни мерки, насочени към „мъжките" браншове като производство на автомобили и строителство, докато търговията и услугите, където са заети повече жени, остават в периферията на вниманието. Кризата доведе допълнително до намаляването на финансирането на публичните услуги, което по принцип засяга по-силно жените, отколкото мъжете, тъй като в тази сфера са заетите повече жени. И така, съкращенията в области които са силно феминизирани, като образование, администрация, здравеопазване допринесоха за още по-сериозно обедняване на жените.
Равнопоставеността на половете не се взема под внимание на ниво макроикономически политики. Този факт, съчетан с липсата на анализ и чувствителност по темата от страна на държавните институции у нас, допринасят допълнително за сериозно задълбочаване на неравнопоставеността между жените и мъжете.
Един друг индикатор за равнопоставеност на половете е участието на жените в процесите на управление. Статистиката за България сочи, че в 27-те най-големи града в България имаме едва 6.7% жени избрани за кмет, съответно - 93.3% мъже. Жените народни представители в настоящия парламент пък са едва 22% или 53 жени, а мъжете са 187. При население в страната, където жените са повече от мъжете (според преброяването от 2011г. жените у нас са 51.3%, а мъжете - 48.7%) съотношение, в което жените, участващи в управлението са под 10% сочи, че съществуват сериозни бариери пред равнопоставеното участие в изборите. Надявам се предстоящите местни избори да променят тази картина, но честно казано не съм оптимист, тъй като жените-кметици у нас никога не са били повече от 9%.

Правим ли стъпки напред или не? Какви са тенденциите и къде се намираме в европейски и световен мащаб?

Не, за съжаление не правим стъпки напред. Постигането на равнопоставеност е въпрос на активна политика от страна на държавата, която води и до промяна на обществените нагласи. У нас такава политика няма, дори напротив, напоследък се издига в култ „мачизма", в Народното събрание, ако някой иска да обиди опонента си му казва, че не се държи „по мъжки", заливат ни реклами, в които директно или индиректно ни втълпяват, че най-важното за жената е да е красива, защото така „повече няма нужда да работи" или пък съвсем откровено жената се отъждествява единствено като сексуален обект, който „върви" чудесно с алкохолна напитка или с луксозен автомобил. Много са държавите в Европа, в които подобни послания не би било възможно да бъдат отправени в публичното пространство. У нас обаче те са част от ежедневието ни и ние дори вече не ги забелязваме, приемаме ги за нормални.

Къде най-често жените стават жертва на сексизъм? Какво показва вашата практика.

Жените в България стават жертва на сексизъм ежедневно - на улицата (погледнете рекламните билбордове), на работното място, където поради страх от уволнения жените не смеят да се оплакват, в семейната и приятелската среда, която пък е твърде интимна сфера за българката и поради това твърде „затворена" за подобен анализ.
Преди 5 години у нас бе изработен законопроект за равните възможности на жените и мъжете. Освен другите мерки се предвиждаха и глоби до 2500 лв. за медии, които излъчват реклами, злепоставящи един от двата пола. Реклами с бирени отварачки, изваждани от щедри гърди, или реклами, в които както жената е сведена до парче месо, така и мъжът е сведен до „малоумен профан" щяха да подлежат на санкции. Законопроектът предвиждаше още забрана на обяви за работа, в които се посочва предпочитания пол на кандидата, и най-важното - интегрирането на политики за равнопоставеност в политическите мерки, които се приемат. За съжаление, този законопроект, въпреки че достигна до разглеждане в МС все още стои в нечий кабинет, затрупан от прах, поради липса на политическа воля и ангажираност по темата.

Защо има жени, които предпочитат да премълчат, че са станали жертва на полова дискриминация?

Най-вече, защото ние като общество толерираме такава дискриминация. И съответно институциите ни отразяват нашите нагласи като общество. Малкото на брой жени, които се осмеляват да се оплачат всъщност се подлагат на допълнителни унижения. Съвсем наскоро жена, която беше завела дело за сексуален тормоз на работното място разбра, че когато началникът ти гледа в деколтето и ти казва „внимавай да не ти се случи нещо" всъщност трябва да е щастлива, защото той е загрижен за нея. Е, въпреки това съдът препоръча на началника да се въздържа от такива действия.

Как неравенството на половете е свързано с престъпления като проституция, трафик на хора и домашно насилие?

Когато говорим за проституция, трафик на жени и домашно насилие, всъщност говорим за насилие срещу жените, което е най-сериозното нарушение на човешките права и основните свободи. В ЕС всяка пета жена е жертва на насилие от своя партньор. В България статистиката не е по-различна. Насилието приема много и различни проявления - домашно насилие, сексуално насилие, сексуален тормоз, проституция, трафик на жени и др. Основната причина е дълбоко вкорененото разбиране за превъзходството на мъжа над жената, което пък от своя страна поражда неравнопоставеност. Знам, че това изречение ще провокира противоположни изказвания, но е факт, че в 99% от случаите на домашно насилие например става дума за насилие над жената от страна на мъжа, а в 99.9% от случаите на сексуален тормоз жертва е жената, а не мъжа.

За мнозина българската жена значи домакиня, която гледа деца, чисти и готви или притурка към ревера на съпруга си? Защо общество ни е толкова консервативно и патриархално днес и как може това да се промени?

Отношението към жените у нас напомня доста на расизма - те се категоризират като прекалено емоционални, наивни, безотговорни, очарователни, но лишени от чувство за реалност, следователно - неспособни да вземат самостоятелно решения. Е, на това място как да не те поставят най-много в ролята на домакиня. Дори и когато говорим за успяла да докаже своя професионализъм жена, ние отново обсъждаме предимно и публично нейния външен вид, семейното й положение, възрастта й, нейният интимен живот. За да се промени това е необходимо на първо място българската държава да декларира ангажимента си към темата за равнопоставеността на жените и мъжете на най-високо ниво. Но да декларира означава да предприеме конкретни мерки, а не просто да отчита пред международната общност, че у нас жените имат право на труд, имат избирателни права и са защитени от домашно насилие. Липсата на т. нар. политика на джендър мейнстрийминг, което означава интегриране на темата на равнопоставеността във всички политически мерки е факт. Нужна е джендър перспектива в икономическата политика, необходимо е преразглеждане на социалната политика. Необходимо е също преди да се закрие болница, училище, детска градина да се направи анализ как това ще се отрази върху жените и мъжете в съответното населено място. Най-общо казано нужни са знания и чувствителност по темата за равнопоставеността от страна на управляващите.
Липсата на законодателство в областта на равнопоставеността бе отбелязана като препоръка към България на първия Универсален периодичен преглед (UPR) в Съвета по правата на човека към ООН на 10-та сесия, ноември 2010 г. Надявам се българското правителство да се съобрази с нея и на следващия периодичен преглед да можем да се похвалим, че не само законодателството е налице, но и се изпълнява.