Когато рок иконата и хуманитарен деец Боно научил, че е почетен с първата награда на Glamour за Мъж на Годината, той позвънил на съпругата си от 34 години, Али Хюсън, за да я информира. “Попитах я дали тя мисли, че заслужавам тази титла. Тя не беше сигурна.,” Боно споделя със смях. “Тя каза, че има работа!”

Фронтменът на U2 няма съмнения. “Сигурен съм, че не я заслужавам,” казва той. “Но съм благодарен за наградата, защото тя дава възможност да се твърди, че борбата за равенство между половете не може да бъде спечелена, ако мъжете не я водят редом с жените. Ние сме до голяма степен отговорни за проблема, затова трябва да участваме в решението.”

Аз съм на страната на Glamour: Мисля, че Боно е перфектният избор за първи носител на тази чест, защото вече на 56г., той се опитва да прави добро откакто се занимава с музика. За пръв път срещнах Боно, роден Пол Дейвид Хюсън, в Сараево навръх Нова Година 1996, малко след като споразумението за мир слага край на босненската гражданска война същия ноември. За първи път от четири години не се чуваха оръжия и хората от красивия град празнуваха, като обикаляха концертните зали и кафенетата. Една вечер попаднах в претъпкана кола на път за купон и там беше Боно. Така започна нашето хуманитарно приятелство, продължаващо вече две десетилетия.

Моят приятел е продал 170 милиона албума и спечелил 22 награди Грами, но това, на което се възхищавам най-много в него, е неговият невероятен талант да се справя с проблеми, които на пръв поглед изглеждат неразрешими —и дори да постига големи и измерими победи. Не всяка суперзвезда (или дори политик) може да допринесе за опрощаване на дългове в размер на 100 милиарда долара на 35-те най-бедни държави в света, или да убеди американското правителство да подкрепи най-голямото дарение правено някога на животоспасяващи лекарства против СПИН в Африка, както по време на президентството на Джордж У. Буш през 2004г.

Сега Боно е създал Бедността е полова дискриминация, нова кампания, с основна насоченост подпомагане на най-бедните жени по света - тези, които оцеляват с по-малко от 2 долара на ден. “Жените носят бремето на бедността,” казва Боно, като има предвид, че спрямо мъжете, жените е много по-малко вероятно да имат достъп до храна, чиста вода и здравеопазване; законите в много части на света не ги защитават от сексуално насилие, или не им разрешават да притежават земята, върху която работят. Чрез създаването на Бедността е полова дискриминация, Боно дава да стане ясно, че мъжете с власт могат и трябва да погледнат с друго око на тези дълбоко вкоренени проблеми.