Правно – дискусионният форум Lex Talks 2022, инициатива на Национална мрежа за децата и Мрежата за правна помощ на НМД, се проведе на 8 декември в СУ „Свети Климент Охридски“.

Темата беше „Децата и войната“. Участваха 17 изявени лектори, както и много експерти, юристи, адвокати, съдии, граждански активисти, представители на институции, младежи.

„Създадохме Lex Talks, за да дадем платформа на юристи, адвокати, съдии, правозащитници, активисти и доброволци от гражданския сектор, представители на държавни институции, студенти и младежи за общ диалог по важни юридически проблеми и обществени каузи“, каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.

„Всяка война е война срещу децата, във всяка война най-уязвими са децата“, каза Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците. Тя обясни, че в момента в приемателните центрове има 1200 деца, 437 от тях непридружени. „През всичките тези години не се адресира едно правно несъвършенство – настойничеството и попечителството за децата бежанци“, подчерта тя.

„В детските очи се вижда тъга, страх, търсене на родители, на своя дом, приятели и близки, това са деца, които преждевременно порастват, деца, които винаги ще носят в сърцето си белега на войната“, каза Теодора Иванова, председател на ДАЗД.

Велина Тодорова, член на Комитета на ООН по правата на детето, бивш заместник-министър на правосъдието, представи темата „Реториката против правата на децата. Погледът от ООН“. Тя подчерта, че съществува риск от нормализиране на отблъскването на правата на детето в България. Публично се оспорва и атакува статутът на децата като носители на права под прикритието на партиархалните традиции и традиционното семейство. Дейността на децата, тяхната автономност и право на участие се подценяват и оспорват, а правата им се омаловажават и системно се пренебрегват.

„Очакваме от децата да ни предизвикат, да се се бунтуват, да ни отворят към новото – децата са в основата на всяко общество, те трябва да са центъра. А ние виждаме в тях предимно уязвимост и нужда от закрила. Само когато са овластени, могат да се превърнат в активни граждани. Инвестирането на държавата в децата има огромен положителен ефект за цялото общество“, обясни г-жа Тодорова.

По нейните думи след 2017 г темата за правата на децата се е превърнала в тема табу за институциите. Предметът „Гражданско образование“ е оставен само в 12. клас. „Как да отгледаме активни граждани в демократично общество. Дали разбираме, че правата на децата са част от темата за върховенството на правото?“, каза Велина Тодорова и заяви, че подкрепя инициативата за интегриране на правата на децата във всички механизми и политики на ООН.

Антоанета Иванова, граждански активист, социален работник, член на УС на Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия – България“ и на УС на Национална мрежа за децата, говори по темата „Войната за правата на децата“.

„Безусловните права на децата се превръщат в права под условия“, каза тя. И обясни защо се получава така: спестява се от права – има закон, но няма ресурс да бъде осъществен, има лимити за лечения, няма достъпна среда, няма адекватна подкрепа за семействата в риск. Изоставянето на деца с увреждане продължават.

Антоанета Иванова обърна специално внимание на правата на децата с увреждания. „Лекуват се с кампании, нелегално се внасят лекарства, хранят се от спасители, изоставят се, умират сами – няма система за палиативна грижа“, разказа тя.

„Дарителските кампании за спасяване на детски животи са позор и грозна конкуренция. Вместо тези деца да получат животоспасяваща здравна грижа, те се състезават едно с друго за милостта на дарителите – за да оцелеят“.

„Правилата не са по-важни от правата! Целта на наредбите е да дават права, а не да ги ограничават. А правата дават шанс на децата – на ромските деца, бежанци, деца с увреждания. Правата им са ШАНС за нашето общество“, категорична е г-жа Иванова.

Геновева Тишева, член на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените, управител на Фондация БЦДИ, представи „Инструменти за опазване и гарантиране правата на децата“ и настоя, че правото на мир е първото условие, за да могат децата да живеят и да се развиват. Тя акцентира върху изказването на Граса Машел: „Войната нарушава всяко едно от правата на детето – от правото на живот, на семейство и общност, правото на здраве, до правото на развитие на неговата личност, правото да бъде отглеждано, възпитавано и закриляно.“

Велина Стоянова, член на УС и вицепрезидент „Академични дейности“ в ELSA България, говори за „Академия за правата на децата и активизмът на студентите по право“. По думите й дисциплината за правата на човека е избираема и малко студенти минават този курс. В обучението не се предвижда разглеждане на правата на специфични социални групи. „Наша мисия е да започнем диалог в университета и да дадем възможност на колегите ни да обогатят знанията си в тази пренебрегната сфера“, каза тя.

Специално внимание беше обърнато на темата „Как работи дезинформацията – бежанците от Украйна“, като беше представено журналистическо разследване за платформата „Factcheck” на младежкия активист Кристиян Юлзари, удостоен с наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“. “Създаването на пропаганда и дезинформация може да стане за секунди. Опровергаването на фалшивите новини отнема месеци”, каза Кристиян.

Свое изказване имаше и Емили Караколева, председател на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето от Съвета на децата към ДАЗД. По нейно мнение децата са най-потърпевши от войната и най-безащитни. „Ние можем да помогнем със съпричастност и толерантност, да станем приятели, да им помогнем да се справят с езиковата бариера“, каза тя и предложи да се провеждат занимания в училищата под формата на игри.

Росица Атанасова, юрист, правозащитник, експерт по застъпничество и комуникации към Фондацията за достъп до права – ФАР, говори по темата „Децата бежанци в България“ и представи каузите на Фондацията. Тя обърна внимание на необходимостта от по-адекватна и мултидисциплинарна оценка на възрастта на децата бежанци. Правят се експертизи с рентгенова снимка на костта на китката на децата бежанци, за да се определил тяхната възраст. „Снимката на костта обаче често дава грешка от 2 години!“, каза тя. По думите й все още липсва координационен механизъм за работа на всички институции. Не се прави оценка на най-добрия интерес на детето, освен това самата оценка се базира на моментното състояние на детето, а не е с оглед риска от връщането му в страната, от която идва.

Любомир Крилчев, юрист, правозащитник, консултант по превенция на насилието над деца към УНИЦЕФ, представи „Хуманитарния отговор на УНИЦЕФ при извънредната ситуация в Полша“. „Полша ме впечатли с постигнатата успешно децентрализация. Местните власти са най-доброто място за реакция при криза като ниво на управление, което е най-близо до хората“, смята той.

Георги Войнов, адвокат от Българския хелзинкски комитет, представи темата „Децата бежанци в България. Каузите на Българския хелзинкски комитет“. Той изведе като един от проблемите при бежански вълни идентифицирането на придружителите на децата.

“Преди 8 години идващите в бежанските центрове пишеха с калиграфски букви. Днес идващите не знаят как да хванат химикалка.Няма по-лошо и по-страшно от това държавата ти да бъде във война. От това страдат най-много децата”, разказа адв. Войнов.

Благовест Стоилов, главен експерт към АСП, разказа за мерките и дейностите за закрила на непридружените деца и за опита на дирекция „Закрила на детето“. Той обърна специално внимание на факта, че системата за закрила е безсилна в много случаи.

„Когато няма мрежа от специалисти, нямаме очакваните резлутати“, каза той. По неговите думи днес ситуацията налага мултидисциплинарен подход, нито една институция не е в състояние да действа сама. Агенцията разчита на партньорство с НПО сектора и международни организации с опит, така се повишава капацитетът в системата за социалното подпомагане, обясни г-н Стоилов.

В Lex Talks участва и съдия Вергиния Мичева, бивш заместник-министър на правосъдие и граждански съдия в EU-LEX (мисията на Европейския съюз в Косово). Съдия Мичева разгледа едно от най-актуалните решения на Европейския съд по правата на човека (“Darboe and Camara v. Italy”). “Приканвам ви да се запознаете с това актуално решение на ЕСПЧ, колеги. Вижте описаната там процедура за определяне възрастта на децата бежанци. Вижте какви стандарти се прилагат. Всичко това е част от нашето национално право.”

Специално видео включване имаше Bragi Guðbrandsson/ Браги Гудбрандсон, бивш председател на исландската Агенция за закрила на детето, създател на концепцията „Barnahus“ (пилотирана в България като „Зона ЗаКрила“). Той разказа как идеята му за щадяща подкрепа към деца – жертви или свидетели на сексуално посегателство – е променила завинаги системата на детска закрила в целия свят.

Мария Дойчинова от Центъра за изследване на демокрацията говори по темата „Войната на институциите и гражданския сектор за всяко дете в досег с наказателната система“. „В нашата наказателна система, когато един младеж е непълнолетен, може да бъде съден като възрастен. Държавата не подкрепя тези младежи да бъдат пълноценни граждани, липсват социални програми за ресоциализация, а наказателната система остава твърде репресивна. Законът за борба с противообществените прояви, приет 1958 година, трябва да се промени“, подчерта тя. Данните на ЦИД са, че само през 2021 има 1612 досъдебни производства, 1050 осъдени, 90 непълнолетни в затвора.

Във форума участва и Мая Цанева, съосновател на сдружение “Безопасни детски площадки”. Тя призова да не се уморяваме да говорим за всички важни проблеми и каузи. “Борбата за града и за децата ни започва от комуникацията”, каза тя.

С голям интерес беше изслушано изказването на Анета Генова, адвокат, правозащитник, основател на Независима експертна мрежа (НИЕ), по темата „Децата и травмата: увреждане, права, възстановяване“:

„Всяко дете, преживяло война, е дете, преживяло травма. Но има и невидими войни, които се случват ежедневно около нас и те са породени от различни обстоятелства и човешки отношения – родителски конфликти, социално неравенство, опасна среда, големите проблеми като климатичните… Травмата има последици, понякога физически, но по-често психически – тревожност, депресия, чувство за вина. Реакция на травмата може да са поведенчески прояви – агресия, загуба на умения – детето може да загуби неща, до които е стигнало в развитието си. Подобни последици на травмата могат да бъдат объркани със симптоми на определени състояния или увреждане… Трайното увреждане на здравето и на интелектуалното развитие е възможна последица от преминаване през неблагоприятно събитие“, обясни тя.

Елена Евстатиева, експерт по възстановително правосъдие, обърна внимание на темата за възстановително правосъдие в България, което според нея е „мисия възможна“ и което най-често се използва по време на големи обществени кризи и бедствия (напр. омиротворителния процес след геноцида в Руанда), с цел изцеление и помирение на общността.

„Причина за възстановително правосъдие е когато едно общество достигне дъното и имаме криза, тогава единственото решение е помирението“, каза тя и обясни, че при работата с бежанците има възможност за възстановителни практики. Според нея в България вече се създава култура на възстановителното правосъдие (медиация жертва-извършител) и помирителните практики.

Във форума участва и Александра Райкова, едно от лицата-символи на каузата за ромска интеграция в България. Тя е координатор на експертите на програма РОМАКТ и обучител към Съвета на Европа. Г-жа Райкова показа снимки от ромски квартали в страната и обърна внимание на много случаи от практиката, при които на ромски деца не са гарантирани най-базисни права. “Показвам ви снимки от Община Ябланица. Тук има жилища, в които на 10 кв. м. живеят 8 души. Те спят на смени. Социална работничка от квартал на Карлово ни разказва, че роми там отглеждат децата си в землянки. Една майка от Карлово нощем слага на гръбчето на своето бебе дъска, за да го предпазва от ухапвания от плъхове!” Г-жа Райкова обърна внимание на проблеми като липсата на социална инфраструктура и социални пространства в ромските квартали, токсичната среда, липсата на подкрепяща социална работа и др. “В България има над 200 000 души без лични карти. 2/3 от тях са роми! А липсата на лична карта е препятствие за достъп до каквито и да е права”, допълни г-жа Райкова.

По време на дискусията Марияна Евтимова, председател на фондация П.У.Л.С., обърна внимание, че и децата бежанци от Украйна и децата – жертви на домашно насилие, са ужасно травмирани деца. „Все пак зависи в каква среда са започнали да растат. Има деца, които са жертви на домашно насилие, и те не могат нищо да правят, нямат идентичност. Има деца бежанци, които своевременно са успяли да избягат от войната и са били в здрава семейна среда и сега творят, веселят се, играят. Много е важно какво се случва в семейството. От мира в дома – към мира по света“, обобщи тя.

Във форума беше включен и специален тематичен панел, посветен на гражданското участие на децата в мониторинга и изпълнението на политики, свързани с детско и младежко участие в България. Този панел беше реализиран с цел популяризиране на проектните инициативи по проект “Гражданско участие на децата – актуални политики и законодателство” по Оперативна програма “Добро управление”, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд.

В края на събитието лектори, участници и младежи от екипите „Lex“ и „Iuris“ обсъдиха чутото и дадоха своите предложения за теми, проблеми и каузи, по които може да се работи, сред тях са:

Мрежата за правна помощ и Национална мрежа за децата да се ангажират с образователни кампании и семинари, за да достигнат каузите на НМД до по-широк кръг от обществото. Темата за детските права да достига до самите деца на разбираем за тях език. Да се разказват на широката аудитория случаи и стратегически дела на Мрежата за правна помощ – разбираемо, с истории и примери.

Мрежата за правна помощ да стартира „правна клиника“, която да ангажира студенти по право, да се организира стажантска програма и студентите да почерпят опит от Мрежата за правна помощ. Като следваща крачка е набелязано застъпничеството за избираема дисциплина по правата на децата в юридическите факултети.

Друга идея на участниците в Lex Talks е Мрежата за правна помощ на НМД да търси международно сътрудничество с подобен тип правни мрежи, от които да се черпи опит.

Една от работните групи в Lex Talks изведе списък от приоритетни теми, по които Мрежата за правна помощ трябва да работи, сред които: възобновяване на дискусията за детското правосъдие и промяна на остарелия закон за борба с противообществените прояви, информационна кампания за предстоящото въвеждане на задължителната медиация, държавните институции да информират какво се случва с непридружените деца в Харманли, да се обсъди възможност за задължителна здравно – психологическа експертиза в случаи на домашно насилие, детските права да бъдат част от обучението на професионалистите, системата за закрила, която се обсъжда от 15 години, най-накрая да се реформира.

Решено беше уникалният правно-дискусионен форум „Lex Talks“, даващ трибуна на юристи, активисти, доброволци, деца и младежи за общ диалог по важни правни и обществени каузи – да се провежда ежегодно.

Гледайте форума: https://www.facebook.com/nmdbg/videos/815991709511951/

Източник: https://nmd.bg