Държавите, които са натрупали неустойчиви нива на дълг, са намалили фискалното пространство и възможностите за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните изменения, както и възможностите за възстановяване от загуби и щети от все по-тежки климатични екстремни събития, климатични събития с продължителност във времето (повишаване на температурите;опустиняване;намаляване на биоразнообразието; повишаване на морското равнище и др.); катои опасности за околната среда. В същото време финансирането за справяне с климатичните промени – което трябва да отговаря на принципа на общите, но диференцирани отговорности, съгласно формулировките в Принципите от Рио от 1992 г., за да отразява дълга за климата в исторически план – се предоставя главно чрез заеми и начини за създаване на дълг, поставяйки финансовата тежест върху раменете на Глобалния юг.

Всичко това се случва в контекста на нарастваща уязвимост към задлъжняването.Дори преди избухването на пандемията от Covid-19, страните от Глобалния юг бяха изправени пред разрастваща се дългова криза, която беше подхранвана от икономическите последици от пандемията.Отпускането на заеми за финансиране на проекти за изкопаеми горива от многостранни банки за развитие, агенции за експорт на кредити и други финансови институции от Глобалния север допринесе за неустойчивите и нелегитимни дългове на страните от Глобалния юг.

Една от последиците от наличието на високи нива на дълг е рязко намаленото фискално пространство за публични разходи и следователно много ограничени възможности за инвестиране в мерките за адаптиране и смекчаване, необходими за гарантиране на правото на хората на здравословна околна среда. Нещо повече, това поставя страните в още по-лоша ситуация при възстановяването от загуби и щети след климатична катастрофа. Изискването държавите да дадат приоритет на плащанията по дълга, често при високи лихви, означава, че те не могат да реагират адекватно на извънредните ситуации, пред които е изправено населението им, като пандемията и извънредната ситуация в областта на климата. Разходите за обслужване на дълга също засегнаха до голяма степен жените и децата, които са най-уязвимите групи в обществото в повечето страни в Глобалния юг. Това е така, защото когато правителствата намалят публичните разходи, особено за социална закрила, жените и децата ще са най-потърпевши.

От друга страна, световните северни икономики са натрупали огромен климатичен дълг към хората и страните от Глобалния юг поради техния непропорционален принос към въглеродните и други парникови емисии, възлизащи на почти две трети от съвкупното „въглеродно пространство“ от 1800-те години. Концепцията за климатичния дълг изисква системна промяна. Подобна промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и реституция и репарация за множеството финансови, социални и екологични дългове, дължими от Глобалния север на Глобалния юг, натрупан в колониалното минало и чрез неоколониалната динамика.

В този контекст, необходимостта от преход в световен мащаб към по-устойчива и справедлива икономика няма да бъде възможна без устойчиво, отговорно, достатъчно, справедливо и не създаващо дългове финансиране за борба с климатичните промени, както и финансиране за такъв преход, което не изостря уязвимостта, свързана съсзадлъжнялостта на Глобалния юг. Освен това, анулирането на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията от Ковид-19, но и да се справят с предизвикателствата на измененията на климата и да се стремят към екологично и приобщаващо възстановяване. Спешното послание е именно това: климатичната справедливост няма да бъде възможна без икономическа и дългова справедливост. А дългът и икономическата справедливост няма да са възможни без справедливост в областта на околната среда и климата.

Това означава да се признае дългът в областта на климата, който Глобалният север дължи на Глобалния юг, и осигуряването на достатъчно и качествено финансиране за справяне с климатичните изменения без дългове като частично реституиране за този климатичен дълг.

Репарациите на климатичните дългове означават също, че държавите от северното полукълбо трябва да допринесат за екологично възстановяване, да прекратят свръхактивизма и използването на изкопаеми горива, както и да се пренасочат към ниски и нулеви въглеродни режими на производство, разпределение и потребление, вкоренени в промените на правната и политическа парадигма за трансфера на технологии и правилата за равноправна търговия. Необходимо е и анулиране на задлъжнялостта, като се признава ролята, която тя е изиграла в исторически план за насърчаването и налагането на модел на \"развитие\", който е несправедлив и неустойчив, и пречката, която тя представлява днес за справедливо, справедливо и устойчиво възстановяване.

Участниците в кампанията „Глобално действие за отмяна на дълга (Global Action for Debt Cancellation)“ отправят следното послание:

„Изискваме много повече от парченца от потоците за финансиране за справяне с климатичните промени и еднократни случаи на \"облекчаване на дълга\", изискваме гаранция това да не се повтаря чрез структурна промяна в областта на климатичната и дълговата справедливост.Изискваме системна промяна.

Призоваваме световните лидери, националните правителства, публичните и частните финансови институции да предприемат спешни, справедливи, амбициозни действия, при спазване на техните задължения и отговорности и да се ангажират със следното:

• 1. Признаване на съществуването на задлъжнялост в областта на климата, в допълнение към историческата, финансова, екологична и социална задлъжнялост, която Глобалният север дължи на Глобалния юг. Това признаване следва да доведе до структурни и финансови репарации, включително със задължения за финансиране на борбата с климатичните изменения и отмяна на дълга, както и до екологично възстановяване, постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на свръхактивизма, както и преминаване към декарбонизирани видове производство, разпределение и потребление.

• 2. Спешно предоставяне на ново и допълнително, несъздаващо дългове финансиране в областта на климата отвъд неизпълнената цел от 100 милиарда долара годишно, което да е достатъчно и да спомага за мерките за смекчаването на климата, за нуждите от адаптирането и от покриване на загуби и щети на народите и общностите от Глобалния юг. Приоритетът, който се дава на финансирането на мерките за смекчаването на изменението на климата, трябва да бъде обърнат така, че да се окаже внимание и да се даде приоритет на нуждите, които имат уязвимите за климатичните изменения общности за адаптиране и преодоляване на всички утежняващи положението загуби и щети. Предоставянето на финансиране в областта на климата трябва да има приобщаващ процес, който ще гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще гарантира справедливо разпределение и достъп, особено на най-уязвимите нации.

• 3. Финансирането в областта на климата следва да не води до задлъжнялост и да е без условия. Това означава, че следва да се доставя предимно под формата на безвъзмездни средства. Ако се използват кредити, то следва да бъде само в силно концесионно изражение и само за определени цели и програми, което да не води до натрупване на неустойчиви и нелегитимни дългови тежести. Финансирането в областта на климата следва също така да бъде публично и използвано за обществени и обществено отговорни програми и проекти, а не за частни инициативи със стопанска цел или публично-частни партньорства.

• 4. Заемодатели и международните финансови институции следва да предприемат незабавни действия за изпълнение на амбициозно безусловно анулиране на дълга на неустойчиви и нелегитимни дългове, особено тези, генерирани чрез финансиране на проекти за изкопаеми горива, с цел да се дадат възможности за решения на суверенната политика и политика на участие от тези държави, така че те да могат да изпълнят отговорностите си за правата на човека и природата.

• 5. Автоматичен механизъм за спиране на плащанията по дълга, анулиране на дълга и преструктурирането му, обхващащ публични и частни заемодатели, в следствие на екстремни климатични събития, в допълнение на непосредствен достъп до ресурси за покриване на загуби и щети, които не водят до акумулиране на дълг. Бедствие, свързано с опасност за времето, климата или водата, се случва всеки ден средно през последните 50 години – като115 души загиват и биват причинени щети за 202 милиона щатски долара загуби дневно. Правителствата на държавите от Глобалния север трябва да създадат отделен и допълнителен механизъм за загуби и щети, като признаят отговорността си за причиняване на повишената честота и тежест на тези екстремни събития.

• 6. В допълнение към финансирането в областта на климата и анулирането на дългове правителствата от държавите от Глобалния север следва да предоставят достатъчно допълнителни ресурси, които не водят до акумулиране на дълг, за подпомагане на държавите от Глобалния юг за справяне със здравните, социалните и икономическите кризи. Всяко ново кредитиране и отпускане на заеми следва да се извършва вследствие на отговорни правила за отпускане на заеми, включително клаузи за урагани и други държавни условни клаузи, така че анулирането на дълга автоматично да се предоставя в случай на климатични, здравни и други извънредни ситуации.

• 7. Правителствата и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивостта на дълга, с насоки на ООН и участие на гражданското общество, за да се премине към концепция за устойчивост на дълга, която има в основата си уязвимости в областта на околната среда и климата, заедно с човешките права и други социални съображения, съображения, свързани с равнопоставеността на мъжете и жените в обществото и с развитието. Дългът не може да се счита за устойчив, ако изплащането му пречи на държавата да си позволи планове за устойчивост спрямо климатичните изменения.

• 8. Правителствата и международните организации следва да подкрепят и работят за реформата на международната финансова архитектура, за да приведат международните финанси в съответствие с общоприетите задължения в областта на правата на човека, включително правото на развитие, равенството между половете и правото на всички да живеят в здравословна среда. Подобна реформа следва да отговори на необходимостта от справедлива, прозрачна и многостранна рамка за разрешаване на дългови кризи, под егидата на ООН, а не в арени, доминирани от заемодатели, която разглежда неустойчивия и нелегитимния дълг.

• 9. Правителствата и международните организации следва да се съсредоточат върху действия, които са насочени към справяне с първопричините и историческите отговорности за настоящите извънредни ситуации в областта на дълга и климатичните изменения. Правата на народите да участват и контролират вземането на решения и изпълнението на политиките за гарантиране на справедлив и приобщаващ преход трябва да бъдат гарантирани. Обсъждат се редица инициативи, като суап дълг – природа (за справяне с климатичните промени) и основани на пазарните механизми решения като \"зелените\" облигации и облигациите, свързани с природното изпълнение, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, и всъщност биха могли да добавят към дълговата тежест на уязвимите към климатичните изменения държави.

По материали от: https://debtgwa.net/debt-and-climate