Проведени са и целеви проучвания сред населението в две пилотни области на страната – Пловдив и Плевен. Всяко от проучванията е представително за населението на съответната административна област на възраст 18-60 г. – мъже и жени от всички типове населени места (областен град, друг град, село). Анкетирани са по 300 лица във всяка от областите през м. февруари 2022 г. по метода лице в лице.

Въз основа на така представените данни могат да се направят следните основни заключения:

• В национален мащаб се вижда въздействието на Ковид пандемията, която по отношение заетостта на жените се отразява неблагоприятно:

-при заетите лица, делът на безработните мъже и жени е нараснал с около един процент и е почти еднакъвза мъжете (0,94) и за жените (0,92).

-при наетите лица обаче в повечето икономически дейности делът на наетите жени е намалял повече от дела на наетите мъже с общо около 13 пункта (т.е. освободени са повече жени). Сред тях са най-засегнатите от пандемията сектори, в които традиционно са наети много повече жени (хотелиерство и ресторантьорство; култура, спорт и развлечения; други дейности).

-констатираните различия при групата на наетите спрямо заетите лица навежда на извода, че делът на мъжете сред самонаетите е по-голям, поради което те по-често успяват да запазят работата си.

• Като цяло респондентите не артикулират наличието на ярко изявено целенасочено дискриминационно отношение към жените в условията на Ковид кризата. В същото време обаче има основание да се смята, че големите градове предполагат по-висока засегнатост на жените – доколкото има повече работна сила, възможност и достъп до повече кандидати от различен пол, за определено работно място. Иначе казано, в област Плевен всеки нает е много по-трудно заменим, поради ограничените човешки ресурси, и респективно по-лесно заменим в област Пловдив.

• Работата от къщи се очертава като трайно последствие от пандемията. Въпреки неоспоримите ѝ предимства, които се изтъкват от респондентите, като основен проблем за работещите от къщи жени е изолацията и това наистина е голям проблем, доколкото жените като цяло са по-уязвими в това отношение и могат да търпят много по-големи потенциални негативи от това. Ако тази практика остане за в бъдеще в работните процеси, както се очертава, би следвало да се помисли върху осигуряването на възможности за избор – дали да се работи от къщи или не (свързано с индивидуалната ситуация в дома на работещата жена, вкл. наличието на необходимите условия за извършването на дейността), продължителността – всеки ден или само някои дни, както и взаимоотношенията с работодателя по отношение на работно време, резултати и др.