Резултат от дейността в тази фаза е подготовката на национален доклад, както и на сравнителен доклад по темата от адв. Албена Койчева- изследовател по проекта. Сравнителният доклад обхваща и обобщава информацията от националните доклади и на Чехия и Унгария.

В националния доклад за България, подготвен през 2021 година,са разгледани задълженията на държавата по националното, международното и включително европейското право за защитата на пострадалите от престъпения, свързани с насилие основано на полов признак, като домашно насилие, сексуално насилие, следене. Тези ангажименти на държавата са част от неотменимите задължения на държавата за превенция, защита на жертвите, преследване и наказване на извършителите, както и за осигуряване на компенсацияза пострадалите лица.

Обезщетението за жертвите на насилствени деяния, основани на пол, е разгледано като решаващфактор за процеса на тяхното пълно възстановяване и завръщане към живот, свободен от насилие.

В доклада са разгледани задълженията на държавата по Конвенцията наООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените – CEDAW, както и по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи- ЕКПЧ. Особено внимание се обръща на стандартите на ЕС, като Директива на Съвета 2004/80/ЕО от 29.04.2004 г. относно обезщетенията на жертвите на престъпления, която е транспонирана в България с приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) в сила от 01.01.2007 г. Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпленияе от голямо значение и за компенсацията на пострадалите задеяния, свързани с насилие основано на пола. Българската правна уредба все още не е хармонизирана с тази директива.

Сериозна пречка за прилагането в България на международното право и на правото на ЕС в тази област е липсата на признаване на полово базираната характеристика на тези деяния в нашето законодателство, където те не се разглеждат като проблем на равенството.

Главното средство за обезщетяване на вреди на пострадалите от престъпления е гражданският иск срещу извършителя, който може да се предяви в наказателния процес само в съдебната му фаза или отделно – пред граждански съд.

Финансова компенсация от държавата по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) може да се търси само след приключване на наказателния процес и само ако пострадалият не е обезщетен по друг начин, по реда на специална административна процедура пред Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към Министерство на правосъдието.

Финансова компенсация по ЗПФКПП може да се предостави само на жертви, когато са претърпели вреди от определени престъпления:1.тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора;2.престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;3.други тежки умишлени престъпления, от които са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Обезщетяването по този закон есамо за имуществени вреди.

От анализа на съдебната практика:

За целите на анализа по проекта са селектирани съдебни актове (присъди и решения заедно с мотивите), постановени по наказателни и по граждански дела в периода 2015 – 2021 г. и с които съдът се е произнесъл по същество относно наказателна и/или гражданска отговорност на извършителите за актове на насилие, основано на пол (сексуално насилие и следене) и домашно насилие (всички форми).

Общият брой престъпления от анализираните видове, по дела от общ и от частен характер – е 612. От тях в 184 случая пострадалите лица или не са предявили граждански искове за обезщетение на вредите в наказателния процес, или тези искове не са били приети за съвместно разглеждане от съда. Прави впечатление, че в почти всички тези случаи пострадалите не са били представлявани от адвокат в процеса. По няколко от анализираните случаи на подсъдимия са били повдигнати множество обвинения за престъпления от един и същи вид, извършени от него срещу множество пострадали и в такива случаи само малка част от пострадалите са предявявали граждански искове, което е станало чрез адвокатите им.

В 584 от посочените 612 случаяизвършителите са били мъже.

Само в 13 от разглежданите деяния извършителите са били напълно непознати за преките жертви. При останалите 599 случая данните от съдебните актове са показателни, че е имало история на отношенията, предишна или продължаваща лична връзка.

От общо 428 случая, в които пострадалите са предявявали граждански искове в наказателния процес, изцяло са уважени 116 иска и частично са уважени 221 иска.

От случаите, предмет на анализа, убийствата и опитите за убийства са общо 75 и от тях в условията на домашно насилие са 44.

Престъпленията, извършени в условията на домашно насилиеса общо 164, от които заканите за убийство са 22, телесните повреди (различна степен) – 102.

Над половината от всички проучени актове на насилие са различни форми на сексуално насилие, включително изнасилване и блудство – общо 369. От тях случаи на блудство са 105, изнасилване – 95, опит за изнасилване – 10. В преобладаващата част от тях пострадалите са деца – общо 188, най-често на възраст под 14 години.

Присъжданите обезщетения при проучените случаи в огромното си мнозинство са такива за неимуществени вреди.

Някои изводи

Решението на пострадалите за търсене на обезщетение се оформя след процеса на относително възстановяване и след обстойно консултиране с адвокат, който би поел защитата им в такъв съдебен процес.

За да бъдат справедливо обезщетени вредите от такива актове, следва добре да се познава природата на основаното на пола насилие, факторите, които го обуславят и специфичнитепоследици за пострадалите.

Правото на обезщетение би могло и следва да бъде обезпечено на максимално ранен етап след установяването на извършителя.

Какво следва

Във втората фаза на проекта и до края на 2022 година следват обсъждания на резултатите от изследването със специалисти от институции и неправителствени организации, формулиране на препоръки за по- нататъшни действия за промяна на законодателство и практики. Ще бъде изготвен наръчник с материали за обучениена специалисти и ще бъдат проведени семинари, с цел по- добра подкрепа на пострадалите от престъпления, свързанис насилие, основано на пола.