Ще рухне ли светът като Римската империя заради климатичните промени?

#climatechange #environment

Над 100 световни лидери участват в 26-тата Конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, която ще продължи до 12 ноември 2021 г.

01/11/21

Форумът бе забавен с една година заради пандемията и поради тази причина трябва да разгледа и задачите от изминалата 2020 г., както и да направи преглед на обобщените резултати от предишните 5 г. след подписването на Паржикото споразумение за климата.Решенията, които биват одобрявани на тези форум, могат да достигнат до всеки един от нас и да променят начина ни на живот, навици за хранене, пътуване, работни места и др.

Готов ли е светът да ограничи вредните емисии, както са очакваниятас 45% към 2030 г. (за да се постигне ограничаване глобалното затопляне до 1.5 градуса)?

Реалното постижение ще е едва около 7.5%, т.е. 6 пъти по-малко. Как ще бъдат подпомогнати по-бедните държави, които извършват т.нар. \\\"зелен преход\\\"? За тях на предишната среща са били обещани 100 млрд. долара годишно, но се оказва, че средствата не са събрани.

Програмата на ООН за околната среда предупреждава и за унищожителните последици от глобалното затопляне при действащите сега климатични политики - средната температура вероятно ще се увеличи с 2.7 градуса по Целзий.

Парижкото споразумение акцентира върху ограничаване до 1.5 градуса по Целзий (в най-добрия случай) или поне доста под 2 градуса (в най-лошия) спрямо доиндустриалните нива.

Основна роля имат световните икономики – страните от ЕС, САЩ, Бразилия, Индия, Китай – тъй като те създават 80% от брутния вътрешен продукт, но и 80% от въглеродните му емисии. В същото време част от тях се възприемат като \\\"развиващи се страни\\\", за да аргументират защо трябва да имат право на по-плавен отказ от замърсяващи енергийни източници. Анкара планира климатична неутралност до към 2053 г.

Експерти твърдят, че светът е ”много далеч” от постигането на климатични цели, които трябва да избегнат катастрофални последици за климата и населението на Земята. Други описват сумата, която вероятно ще е необходима за климатични мерки това десетилетие - близо 5 трлн. долара.

Какви са очакванията?

Китай и Саудитска Арабия обявиха тази седмица, че ще станат въглеродно неутрални едва през 2060 г. - десетилетие след ЕС и Съединените щати. Руският президент Владимир Путин също обяви, че страната му ще се стреми към неутралност \\\"не по-късно\\\" от 2060 г.Президентите на Русия и Китай няма да присъстват на срещата. Аргументът е пандемията, но това се тълкува на запад като по-слаб ангажимент към промените. Китай е страната, която отделя най-много парникови газове в света, и западни лидери критикуваха обявените тази седмица цели за пик на емисиите през 2030 г. и неутралност през 2060 г., защото не съдържат \\\"нищо ново\\\".

Президентът Джо Байдън обяви в началото на мандата си климатичната политика за приоритет. Той обаче не успя да убеди съюзниците си демократи да се обединят около пакет за 1.85 трлн. долара, който включва 555 млрд. за климатични разходи.

Британският премиер Борис Джонсън, домакин на срещата, предупреди, че резултатът от това \\\"изключително важно за планетата ни, но и много трудно\\\" събитие \\\"е несигурен\\\". Ден по-късно той събра всички свои възможни нагласи от срещата в едно изречение: \\\"Много съм притеснен, защото може да не постигнем нужните споразумения и ще е много, много трудно, но мисля, че може да се справим.\\\"

А два дни преди срещата Джонсън сравни опасностите пред съвременната цивилизация с Римската империя и обясни, че светът може да рухне толкова бързо, ако не се вземат мерки.

Основни проблеми за овладяване на емисиите

Първо - как всяка отделна страна ще ограничи емисиите си? Русия, Китай и дори ключовият износител на въглища Австралия вече са критикувани, че задаваните цели или са недостатъчни, или прикриват целенасочено бездействие по темата.

Второ - как по-бедните държави ще получат средства за климатични политики в съзвучие с договореностите, приети още през 2009 г., които трябваше да влязат в сила през 2020 г. за следващите пет години. Споменатите 100 млрд. долара годишно са едва 2% от размера на всички средства, които биха били нужни на света за тази цел до 2030 г.; въпреки това разпространени от Би Би Си документи миналата седмица показаха, чедържавите с високи доходи се опитват да отклонят вниманието от проблема. За плановете, които обявиха държавите с високи доходи - Германия, Канада и Великобритания нужните средства ще се съберат едва към 2030 г.

Трето - идеята за глобално съгласие за цени на въглеродните емисии, достатъчно високи, за да стимулират енергийния преход, отвъд европейската система за търговия с емисии. САЩ разчитат по-конкретно и да постигнат съгласие за ограничаване на отделянето на метан. Задачата да се изработят правилата за пазарите на емисии остана нерешена от конференцията в Париж през 2015 г., заедно с механизма, по който държавите ще съобщават за намаляването на емисии; и двата проблема са ключови, за да се избегне \\\"позеленяване\\\" на икономиките само на думи.

Четвърто - ролята на опазването на природата - от улавянето на въглерод от естествени резервоари, каквито са растителността и океанът, до устойчивото земеделие и управление на земята и мерки за опазване на биоразнообразието, тъй като унищожаването му и климатичните промени са свързани помежду си. Част от този разговор е и как държавите, вече пострадали тежко от измененията на климата, ще се справят с щетите за околната среда, икономиката и обществата - включително заради все по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления. При това засегнатите държави са далеч не се само \\\"развиващи се\\\" - тази година имаше примери от Германия и Канада.

Пето - отказът от изкопаеми горива като основен замърсител. Очаква се няколко държави, като Коста Рика и Дания, да обявят по време на Конференцията на страните (COP26) началото на т. нар. Съюз отвъд петрола и газа - първата подобна дипломатическа инициатива за преобразяване на енергетиката. Много държави,сред които и нашата, остават предпазливи.

Изполвани материали

Програма на ООН за околната среда

https://www.unep.org/about-un-environment-programme/funding-and-partnerships

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/10/31/4272524_mejdu_ambiciiata_i_kraha_na_rimskata_imperiia_-_ot/?ref=home_NaiNovoto

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/10/26/4270560_agenciia_na_oon_svetut_ima_8_godini_da_sukrati/

  • 26/11/21
    Създават Областен съвет за превенция на домашно насилие в Хасковско

    Областен съвет за превенция на домашно насилие в област Хасково ще бъде създаден, като част от процеса на превенция, съобщават от областната администрация. Вчера тя се включи в Координационен механизъм за подкрепа на жертви на домашно насилие на територията на област Хасково, чиято основна цел е подобряване на сътрудничеството между институциите и организациите на местно ниво, които имат отношение към осигуряването на подкрепа за жертвите на домашно насилие.

  • 24/11/21
    Да спрем фемицида - убийствата на жени, основани на техния пол - 365 дни превенция, действие и отговорност!

    През 2021 година се отбелязват 30 години от стартирането на Световната кампания „16 дни активизъм срещу насилието, основано на пола“. В световен мащаб, през 2021 г. кампанията е посветена на борбата за елиминиране на фемицида - убийствата на жени основани на техния пол.

  • 01/11/21
    Няма климатична справедливост без дългова справедливост

    Страните, страдащи от най-тежките последици от изменението на климата, са допринесли вмного малка степен за това, но въпреки това все още са изправени пред по-високи разходи за достъп до заеми поради уязвимостта си към климатичните изменения. Не им остава почти никаква възможност, освен да вземат заем, за да финансират смекчаването и адаптирането към климатичните изменения и да финансират реконструкцията и възстановяването след екстремно климатично събитие.